Руско нападение над Украйна – Уикипедия

Disambig.svg Тази статия е за руското нападение от 2022 година. За нападението през февруари 2014 година вижте Анексиране на Крим от Русия. За нападението през април 2014 година вижте Война в Донбас.

Руско нападение над Украйна
Руско-украинска война
Информация
Период 24 февруари 2022 –
Място Украйна
Резултат
Страни в конфликта
Flag of Russia.svg Русия
Донецка народна република Донецка народна република
Луганска народна република Луганска народна република
Предоставяне на територия:
Flag of Belarus.svg Беларус
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of NATO.svg НАТО
Flag of Europe.svg Европейски съюз
Командири и лидери

Flag of Russia.svg Владимир Путин
Flag of Russia.svg Михаил Мишустин
Flag of Russia.svg Сергей Шойгу
Flag of Russia.svg Сергей Лавров
Flag of Russia.svg Валерий Герасимов
Донецка народна република Денис Пушилин
Донецка народна република Владимир Пашков
Луганска народна република Леонид Пасечник
Луганска народна република Сергей Козлов

Flag of Ukraine.svg Володимир Зеленски
Flag of Ukraine.svg Денис Шмигал
Flag of Ukraine.svg Олексий Резников
Flag of Ukraine.svg Дмитро Кулеба
Flag of Ukraine.svg Олексий Данилов
Flag of Ukraine.svg Валерий Залужний
Flag of Ukraine.svg Серхий Шаптала
Flag of Ukraine.svg Руслан Хомчак
Flag of Ukraine.svg Виталий Кличко

Сили

Flag of Russia.svg Русия
~ 175 000190 000[1][2]

Донецка народна република Донецка народна република
20 000[3]

Луганска народна република Луганска народна република
14 000[3]

Flag of Ukraine.svg Украйна[3]
209 000 редовни военни
102 000 паравоенни
900 000 резервисти

Жертви и загуби

Flag of Russia.svg Военни


По данни на Русия:[4]

1351 убити

3825 ранени


По данни на Украйна:[5]

~ 28 300 убити в т.ч.:

12 генерали[6][7][8][9][10][11]
> 34 полковници и подполковници[12]

~ 1000 пленени[13]

1251 танка

3043 бронирани машини

586 артилерийски системи

199 РСЗО

91 системи за ПВО

202 самолета

167 вертолета

441 оперативно-тактически дрона

102 крилати ракети

2137 превозни средства и резервоари за гориво

43 единици специално оборудване

13 кораби и катери

в т.ч.:

РК „Москва“
[14][15][16]

4 мобилни балистични ракети с малък обсег

По данни на НАТО
към 23 март 2022:
[17]

~ 7 000 – 15 000 убити

~ 40 000 общо убити, ранени, пленени или в неизвестност

~ 10% от военното оборудване

По данни на МО на Обединеното кралство
към 25 април 2022:
[18]

~ 15 000 убити

~ 1/4 от военното оборудване към началото на инвазията

OSINT

> 74 командни пунктове и комуникационни станции[19]
в т.ч.
унищожени: 34
изоставени: 8
превзети: 32

Flag of Ukraine.svg Военни


По данни на Украйна:[20]

2500 – 3000 убити

~ 10 000 ранени

~ 700 пленени[21]

По данни на Русия[22]:

23 367 убити[23]

959 предали се украински войници в битката за Мариупол в "Азовстал"[24]

172 самолета

125 вертолета

927 оперативно-тактически дрона

311 системи за ПВО

3139 танка и други ББМ

389 РСЗО

1548 полева артилерия и минохвъргачки

2997 единици специални военни превозни средства


Flag of Ukraine.svg Цивилни

По данни на Украйна

> 28 000 убити общо[25][26][27]

> 229 убити деца

> 424 ранени деца[28]

> 1000 пленени[29][30]

в т.ч.

~ 500 жени

1721 образователни институции[31]

в т.ч. напълно разрушени: 139
в т.ч. училища за деца със СОП: 25
в т.ч. детски градини: 408[32]

570 здравни заведения[33]

в т.ч. напълно разрушени: 101

200 унищожени линейки

> 331 случая на руски военни престъпления срещу културното наследство[34][35][36]

в т.ч.: 110 унищожени и повредени обекта
на културното наследство

> 116 разрушени християнски храмове и други свещени места[37]

повечето от които в Донецк, Киев и Харков
в т.ч.: 91 православни църкви

> 1500 жилищни домове[38]

~ 1000 населени места без електричество, вода и отопление[38]

11 граждански летища, 2 пристанища и пристанищна инфраструктура[39]

По данни на ООН:

> 3752 убити[40]

> 4062 ранени[40]

~ 6 312 000 напуснали домовете си[41]

в т.ч.:

> 3 000 000 преминали границата с Полша[42]

По данни на СЗО:

218 потвърдени атаки срещу здравни заведения в Украйна (към 16.05)[43]

човешки жертви:
75 убити
58 ранени

Руско нападение над Украйна в Общомедия

Нападението на Русия над Украйна e пълномащабна военна инвазия, инициирана в ранните часове на 24 февруари 2022 г. от страна на Русия над нейния югозападен съсед Украйна.[44][45][46][47]

Сравнявано с нападението на Нацистка Германия над Полша от 1939 година,[48] поставило началото на Втората световна война, то представлява най-драматичната ескалация на Руско-украинската война, последвала Евромайдана – масовите протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу корупцията и отказа на тогавашните власти от проевропейски път на страната.[49][50] Размириците от 2014 година са използвани от Русия за анексиране на Крим и паралелна война в Донбас, довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени.

Кампанията започва след продължително струпване на руски военни части около границата с Украйна, руското признаване за независими на сепаратистките Донецка народна република и Луганска народна република в дните преди нападението, последвано от навлизането на руските въоръжени сили в района на Донбас в Източна Украйна на 21 февруари 2022 г. В седмиците преди началото на войната руският президент Владимир Путин поставя редица ултимативни искания пред НАТО и Украйна, по които се водят преговори, като до последния момент твърди, че нападение няма да има.

Около 06:00 ч. московско време (UTC+3) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата Киев. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и Беларус са били атакувани.[51][52]

Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в Европа след края на Втората световна война,[53] и е осъдено остро и категорично от българския президент,[54][55] Народното събрание[56] и правителството,[55] от страните от Европейския съюз, включително от канцлера на Германия Олаф Шолц[57] и френският президент Еманюел Макрон,[58] от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,[59] министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън,[60] президента на САЩ Джо Байдън,[61] генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг,[62] както и от Канада, Япония, Израел, Грузия, Турция и много други държави и международни институции.[63][64][65][66][67][68] В частност, то е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,[69] и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.[70] Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са доказани като фалшиви.[71]

Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като Швейцария.[72] Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.[73] Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия за предполагаеми военни престъпления,[74] а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега Александър Лукашенко.[75]

На 2 март 2022 година Общото събрание на ООН с внушително мнозинство приема резолюция, осъждаща най-категорично действията на Русия и изискваща „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.[76][77] Против гласуват Русия, Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея, а 35 други страни се въздържат, сред които Китай, Индия, Куба и Никарагуа.[78] Подкрепата за резолюцията от 141 гласа е изненадващо голяма,[79] а обявяването на резултатите е посрещнато с аплодисменти и ставане на крака.[80][81][82]

На 4 март 2022 година Съветът на ООН по правата на човека приема резолюция с 32 гласа „за“, 2 „против“ (Русия и Еритрея) и 13 „въздържал се“ (Китай, Куба и други), която осъжда руската инвазия в Украйна и създава комисия, която да разследва нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, свързани с инвазията.[83]

На 15 март 2022 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува единодушно – с 216 гласа за, 0 против и 3 въздържали се, за изключването на Русия поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка. Тримата въздържали се при гласуването на решението са депутатът от Българската социалистическа партия Илиян Йончев, Ивона Арент от управляващата партия в Полша „Право и справедливост“ и Андрей Хунко от „Левицата“ в Германия.[84] [85]Окончателно решение за изключването на Русия от организацията след 26 години членство е взето от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 март.[86][87]

На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена от Съвета по правата на човека с гласуване, което изисква подкрепа от мнозинство от две трети от членовете на събранието. За отстраняването на Русия гласуват 93 членове на общото събрание, в т.ч. България; 24 са против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия. Въздържалите се - 58 от 193-мата членове на Общото събрание - не се отчитат при изчисляването на вота.[88] Съветът на ООН по правата на човека е създаден през 2006 г. и е със седалище в Женева. Русия се присъединява към органа през януари 2021 г. като една от 15-те държави, избрани от Общото събрание за тригодишен мандат. Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на правата на човека.[89] Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.[90]

На 25 април агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие Евроюст обявява, че Прокурорът на Международният наказателен съд (МНС) ще участва в съвместния екип, разследващ твърдения за военни престъпления в Украйна след нахлуването на Русия. Прокурорът на МНС Карим Хан и главните прокурори от Литва, Полша и Украйна подписват споразумение за първото по рода си участие на Международния трибунал за военни престъпления в разследващ екип. С това споразумение страните-участнички в съвместния екип и Прокуратурата изпращат "ясно послание, че ще бъдат положени всички усилия за ефективно събиране на доказателства за основни международни престъпления, извършени в Украйна, и изправяне на виновните пред съда".[91]

Предпоставки

Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към Съединените щати и НАТО, представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в Източна Европа.[92] Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.[93]

Руски обвинения

Обвинения в геноцид към Украйна

На 9 декември 2021 г. руският президент Владимир Путин говори за дискриминация срещу рускоговорящите извън Русия: „Трябва да кажа, че русофобията е първа стъпка към геноцид. Вие и аз знаем какво се случва в Донбас. Със сигурност много прилича на геноцид“.[94][95] Русия също осъжда украинския езиков закон.[96][97][98] На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.[99] Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите руски език, украинският президент Володимир Зеленски е с майчин руски език.[100]

Няколко международни организации, включително Служба на Върховния комисар за правата на човека, Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и Съвета на Европа, не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.[101][102][103][104] Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска дезинформация.

Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“[105], докато говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заявява, че Москва прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов, отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над руснаците в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във Фейсбук, в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.[106]

Предполагаеми сблъсъци

Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява руски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с артилерия, като са ранили трима цивилни. Луганската народна република заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.[107][108]

На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна евакуация на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.[109][110][111][112] Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.[113][114] Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.

На 21 февруари Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в Ростовска област. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича операция под фалшив флаг.[115][116] Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от Донецк.[117]

Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт Bellingcat, публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.[118][119][120]

На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганската народна република е обстрелвана от неизвестни сили.[121]

Интервенция в Донбас

21 – 24 февруари

На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.[122][123] Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър Дмитро Кулеба. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.[124][125][126][127]

На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.[128]

В същия ден Съветът на федерацията единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.[129]

На 23 февруари Украйна обявява общонационално извънредно положение, с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.[130] В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.[131] Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от DDoS кибератаки.

В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната.

Съвет за сигурност на ООН

Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от Съвета за сигурност на ООН и не получава никаква подкрепа.[132] Посланикът на Кения Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“[133]

Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар Антонио Гутериш заявява: „Дайте шанс на мира“.[134]

Хронология

Граждански протести срещу нападението над Украйна в Русия

Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия[135]

От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва[136].

На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.[137] Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.[138]

Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души[139].

Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.[140] Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.[141][142]

Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер Алексей Навални, след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в Сибир, където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.[143] Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.[144]

ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN[145], свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.[146]

Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщайн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в руската Уикипедия от Минск, Беларус.[147][148][149] Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ГУБОП) публикува в своя официален профил в Telegram лични данни на Бернщайн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщайн.[150] На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Telegram канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.[151]

След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.[152] Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.[153] Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.[154] До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.[155]

Художествено обработена фотография на Зимния дворец в Санкт Петербург, Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез цифрова обработка на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „Первый канал“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.[156]

След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.[157] Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.[156] Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.[158] Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.[159][160]

Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер Борис Немцов - е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на Алексей Навални.[161] Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е изправен пред 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик "трябва да остана в Русия“.[162]

Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.[163] Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава Червения площад в Москва на 10 април, носейки със себе си „Война и мир“ на Лев Толстой. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.[164] „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева - ръководител на правния отдел на OVD-Info.

Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.[165] Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от Новосибирск заради съобщение, което публикува в Telegram. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.[164]

В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.[165]

Международни реакции

[166]В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън обявява санкции срещу пет руски банки, а именно банка „Россия“, „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.[167][168] Германският канцлер Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.[169] Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със сепаратистки организации.[170] Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.[171]

В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март[172]. На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.[173]

На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.[174] Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.[175] и Обединеното кралство осъжда "непредизвикана атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.[176] Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.[177] Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.[178][179]

В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на Съвета на Европа, на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.[180][181][84]

В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това пропрява пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.[182]

На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).[183]

Полша, Литва, Латвия и Естония предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя Кая Калас: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.[184]

На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на Alphabet Inc. и Google Inc. – Сундар Пичай, Twitter – Парадж Агравал, YouTube – Сюзън Уоджиски, и Meta – Марк Зукърбърг, управляващи най-големите социални медии в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия[185]. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните алгоритми, за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват дезинформация[185][186].

На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната[187][188]. Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата SWIFT, ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо Беларус, засягащи ключови сектори.[189]

Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.[73]

Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.

— Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия[69]

Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.

— Еманюел Макрон, президент на Франция[70]

На 25 февруари 2022 г. сръбския президент Александър Вучич свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“[190]. Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:[191][192]

Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа

Индия се въздържа от гласуването в Съвета за сигурност на ООН на 24 февруари[193] и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез резолюцията, инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя Нарендра Моди, който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.[194]

На 28 февруари Швейцария се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя Михаил Мишустин и на външния министър Сергей Лавров. Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.[195] Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели[196].

На 1 март Съветът за електронни медии (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението[197]. Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на Българското национално радио – БИНАР[198][199].

Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите[200]. Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани[201][202].

В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша Збигнев Рау и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“[203].

Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем обекта на световното наследство, в т.ч. катедралата „Света София“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир Киевско-Печорска лавра, стария град на Лвов и обекти в памет на трагедията на Холокоста. Градовете Одеса и Харков са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.[204]

Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.

— Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО[70]

От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.[205]

В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „Свети Петър“ във Ватикана на 6 март, папа Франциск заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.[206][207]

В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!

— Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.

На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел Avaaz, която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален трибунал за руската агресия в Украйна и на разследването на Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.[208] Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър Дмитро Кулеба и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство Гордън Браун и Джон Мейджър, водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на Европейския съд по правата на човека.[209][210][211][212]

„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.

— Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.

На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на Г-7.[213] На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.[214] Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния Клаус Йоханис призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент Камала Харис в Букурещ.[215]

Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.

— Шарл Мишел, председател на Европейския съвет | 24 март 2022 г. [216]

На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали касетъчни боеприпаси в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на военни престъпления“.[217] В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.[218]

Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право[219] „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.[220] Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.[218]

Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на зверствата в Буча, където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "персона нон грата" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или "съображения за национална сигурност".[221] Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.[222]

Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.[223]

На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната

— Пиер-Ричард Проспер

Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на целия международен общността“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.[224]

На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и масовите гробове в град Буча и нападението на жп гара в източния град Краматорск, отнело живота на десетки цивилни.[225] ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.[226]

По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване Европейската комисия ще може да препоръча на Съвета на ЕС да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.[227] Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.[228][229]

На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия Валдис Домбровскис казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно ембарго. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.[230]

Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...

— Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората

На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и деклрарира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.[231] При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия Алтернатива за Германия гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия Движение 5 звезди.[232]

Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.

— COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022

На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.[233]

Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.

— Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information | May 2, 2022

В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно:

Дълбока загриженост за:

(i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск;

(ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки;

(iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии;

(iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от Международния пакт за граждански и политически права;

(v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна;

(vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на дезинформация, мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.[233]

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.[234]

Проучвания на общественото мнение в България

На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.[235]

На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.[236]

В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.[237]

Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а в последствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.[238][239]

Реакции на пазара

Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време[240][241], преди да бъде възобновена в 10:00 часа.[242][243] Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.[244] В резултат на инвазията, цените на петрола Brent се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.[245], докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на Океания се сриват[246][247], като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.[248][249]

В началото на 28 февруари руската валута губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската централна банка вдига повече от два пъти основния си лихвен процент, забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската фондова борса е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“[250].

Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел[251]. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари)[252]. През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.[253]

В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.[254]

С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.[255] Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март. [256] Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.[257][258]

На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.[259] От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.[260]

Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва Сергей Собянин на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.[261]

Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.[262]

Реакции на големите онлайн платформи

На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им[263]. Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор Роскомнадзор обвинява Facebook в „нарушаване на основните права и свободи на човека“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция РИА Новости, на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа[264][265]

Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на Twitter – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на фактите и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“[266].

В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“[267][268]. Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“[269]. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube[270].

От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент[271]. Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия.

На 1 март Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната прокуратура на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира Уикипедия заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението[272]. В него се казва, че статията съдържа информация, разпространявана в нарушение на закона, а именно „информация за многобройни жертви сред военните на Руската федерация, както и сред цивилното население на Украйна, включително деца, за необходимостта от теглене на средства от сметки в банки на Руската федерация във връзка със санкции, наложени от чужди държави“. Уведомлението от Роскомнадзор съдържа връзка към мобилната версия на рускоезичната версия на Уикипедия. В свързано съобщение в същата публикация на рускоезичната Уикипедия в Twitter е дадена връзка към статията „Какво да направите, ако Уикипедия е блокирана[273].

На 29 март Роскомнадзор изпраща ново уведомление до Уикипедия, в което се казва, че по искане на главния прокурор на Руската федерация или на негов заместник, предприема мерки за ограничаване на достъпа до информационния ресурс ru.wikipedia.org/wiki/Вторжение_России_на_Украину_(2022) поради наличието в него на „незаконна информация“ съгласно разпоредбите на Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията от 2006 г. В уведомлението се посочва, че закононарушението произтича от назоваването на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна с определяния като „руска агресия“ и „война“, както и от публикуваната информация за многочислените жертви сред военнослужещите на Руската федерация и гражданското население на Украйна, включително деца, което „не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната на Руската федерация“. Съгласно руското законодателство собственикът на уебсайта (Фондация Уикимедия) носи административна отговорност под формата на глоба в размер до 4 милиона рубли за това, че не е премахнал определените за незаконни материали в определения срок, припомня Роскомнадзор в съобщение, публикувано в Telegram.[274] Процедурата за ограничаване на достъпа до информация се състои в изпращане на заявка до предоставящите услуги за достъп до интернет телекомуникационни оператори за предприемане на мерки за блокиране на информационния ресурс, съдържащ информацията, нарушаваща закона. Доставчикът се задължава да ограничи достъпа до посочения информационен ресурс веднага след получаване на заявка от Роскомнадзор.[275][276]

На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини. [277] Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.[278][279]

На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара)[280][281]

На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.[282][283]

На 4 март Роскомнадзор блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.[284][285] Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.[286] Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен.

Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.[287][288] Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.[288] По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна война или инвазия.[289][290][291]

Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.[292] На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.[293]

На 6 март TikTok обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.[294][295]

В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.[296] Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.[297] Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.[298]

Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.[299][300] По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно.

Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.[301]

На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).[302][303] Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.[304] Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.[305]

Реакции на световни анализатори

Политологът Ноам Чомски определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на САЩ и Великобритания над Ирак през 2003 година и дори с подялбата на Полша между Хитлер и Сталин през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.[306]

Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.[307]

Стивън Коткин заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между сталинизма и путинизма Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същия като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“[308]

Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаването на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.[309]

Източници

  1. Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans. // 10 January 2022. Посетен на 20 January 2022.
  2. Bengali, Shashank. The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine.. // The New York Times. 18 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  3. а б в The military balance 2021. Abingdon, Oxon, International Institute for Strategic Studies, 2021. ISBN 978-1032012278.
  4. Генштаб ВСУ опубликовал данные о потерях российской армии на 33-й день войны. // NEWSru.co.il. 2022-03-28. Посетен на 2022-03-28. (на руски)
  5. Генеральний штаб ЗСУ. The total combat losses of the enemy from 24.02 to 18.05. // Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18. (на украински)
  6. Why Russia has suffered the loss of an 'extraordinary' number of generals. // ABC News. 2022-05-08. Посетен на 2022-05-10. (на английски)
  7. Russischer General Vladimir Frolov in der Ukraine getötet. // Der Tagesspiegel Online. 2022-04-17. Посетен на 2022-04-18. (на немски)
  8. Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end - PM. // Головне управління розвідки МО України. 2022-04-18. Посетен на 2022-04-18. (на английски)
  9. Передовий пункт управлiння 49-ї загальновійськової армії - знищено. // RNZ. 2022-04-23. Посетен на 2022-04-24. (на украински)
  10. The Ukrainians Keep Blowing Up Russian Command Posts And Killing Generals. // Forbes. 2022-04-23. Посетен на 2022-04-24. (на украински)
  11. A Russian general who commanded electronic-warfare units was killed in a strike that killed 100 soldiers, Ukraine official says. // Business Insider. 2022-05-01. Посетен на 2022-05-06. (на английски)
  12. Deep Six: Kremlin Confirms Captain of the Moskva Killed, 450 Crewmembers May Be Dead. // SOFREP. 2022-04-15. Посетен на 2022-04-18. (на английски)
  13. Українська правда. Війна в Україні. Сумарні орієнтовні втрати противника на 84 день. // www.pravda.com.ua. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18.
  14. Russian warship: Moskva sinks in Black Sea. // BBC News. 2022-04-15. Посетен на 2022-04-15. (на английски)
  15. Treisman, Rachel. A Russian warship in the Black Sea was sunk by Ukrainian missiles, U.S. official says. // NPR. 2022-04-15. Посетен на 2022-04-15. (на английски)
  16. Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser. // Kyiv Independent. 2022-05-15. Посетен на 2022-05-16. (на английски)
  17. Kantchev, Daniel Michaels, Isabel Coles and Georgi. NATO Estimates Steep Russian Losses in Ukraine as Biden Arrives in Europe. // Wall Street Journal. 2022-03-23. Посетен на 2022-03-25. (на американски английски)
  18. Russia has lost 15,000 troops since start of Ukraine invasion, says UK defence secretary – video. // The Guardian. 2022-04-25. Посетен на 2022-04-26. (на британски английски)
  19. Attack On Europe: Documenting Russian Equipment Losses During The 2022 Russian Invasion Of Ukraine. // Oryxspioenkop. Посетен на 2022-05-17. (на английски)
  20. Reuters. Ukraine's Zelenskiy: Between 2,500 to 3,000 Ukrainian troops have died in war. // Reuters. 2022-04-16. Посетен на 2022-04-17. (на английски)
  21. Newshour. Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv. // PBS. 2022-04-16. Посетен на 2022-04-17. (на английски)
  22. Публикация на Министерство на отбраната на Русия в Telegram. // Минобороны России в Telegram. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18.
  23. Russian claims over 23,000 Ukrainian troops killed in war. // Anadolu Agency. 2022-04-16. Посетен на 2022-04-18. (на английски)
  24. Le Monde with AP. Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18. (на английски)
  25. Russia-Ukraine war: 21,000 civilians killed, mayor of Mariupol estimates. // The Jerusalem Post. Посетен на 2022-04-18. (на американски английски)
  26. Ukraine conflict death toll: what we know. // France 24. Посетен на 2022-04-18. (на американски английски)
  27. Поліція зафіксувала факти вбивства росіянами 269 мирних мешканців Ірпеня. // Суспільне. Посетен на 2022-04-19. (на американски английски)
  28. Злочини вчиненi в перiод повномасштабного вторгнення РФ. // Офіс Генерального прокурора. Посетен на 2022-05-18.
  29. Russia holding 1,000 Ukrainians captive, says Kyiv в Ukraine: Strikes reported in Kyiv after sinking of Russian ship — as it happened. // Deutsche Welle. 2022-04-16. Посетен на 2022-04-16. (на английски)
  30. Newshour. Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv. // PBS. 2022-04-16. Посетен на 2022-04-17. (на английски)
  31. Уповноважений Верховної Ради України з прав людин. // Telegram. 2022-05-12. Посетен на 2022-05-17. (на украински)
  32. Уповноважений Верховної Ради України з прав людин. // Telegram. 2022-04-26. Посетен на 2022-04-28. (на украински)
  33. Уповноважений Верховної Ради України з прав людин. // Telegram. 2022-05-13. Посетен на 2022-05-17. (на украински)
  34. МКІП продовжує фіксувати воєнні злочини росіян проти культурної спадщини. // Міністерство культури та інформаційної політики України. 2022-05-14. Посетен на 2022-05-17. (на украински)
  35. Мінкультури задокументувало 331 епізод воєнних злочинів РФ проти культурної спадщини України. // Інтерфакс-Україна. 2022-05-14. Посетен на 2022-05-17. (на украински)
  36. Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України. // Міністерство культури та інформаційної політики України. Посетен на 2022-05-17. (на украински)
  37. At least 116 spiritual sites ruined in Ukraine by Russian attacks. // mkip.gov.ua. 2022-05-12. Посетен на 2022-05-12. (на английски)
  38. а б Коваль, Оксана. Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава. // ZN.UA. 2022-04-02. Посетен на 2022-04-03. (на руски)
  39. Уповноважений Верховної Ради України з прав людин. // Telegram. 2022-04-26. Посетен на 2022-04-28. (на украински)
  40. а б Ukraine: civilian casualty update 11 May 2022. // Office of the High Commissioner for Human Rights. 2022-05-17. Посетен на 2022-05-18. (на английски)
  41. Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022). // The UN Refugee Agency. Посетен на 2022-05-13. (на английски)
  42. Samorządowy Kongres Trójmorza. Już 3 mln Ukraińców przekroczyło polską granicę. // congress.lubelskie.pl. 2022-05-01. Посетен на 2022-05-01.
  43. WHO has now verified 216 attacks on health care in Ukraine. // World Health Organization in Ukraine. Посетен на 2022-05-08. (на английски)
  44. Войната започна. Русия нападна Украйна. // Свободна Европа. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  45. Welle (www.dw.com), Deutsche. Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна. // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  46. Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг. // www.dnes.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  47. Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие – да минава във войските – Свят – Новини Бг. // Посетен на 2022-02-25. (на български)
  48. Дневник. Над 160 нобелисти: Името на Русия е опетнено за десетилетия. // Dnevnik. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  49. В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана.... // www.trt.net.tr. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  50. Welle (www.dw.com), Deutsche. Украинската „Революция на достойнството“. // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  51. Russia attacks Ukraine. // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  52. Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии. // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  53. Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ. // Bgonair. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  54. Welle (www.dw.com), Deutsche. "Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна. // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  55. а б България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната. // bnr.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  56. Недкова, Ванина. НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ). // NOVA. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-26.
  57. Германският канцлер Олаф Шолц осъди нападението на Русия срещу Украйна. // www.24chasa.bg. Посетен на 2022-02-25.
  58. Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят. // dariknews.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  59. Лидерите на ЕС осъдиха остро решението на Путин.... // www.trt.net.tr. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  60. Джонсън: Това варварско начинание на Путин трябва да завърши с провал – Свят. // dariknews.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  61. Байдън осъжда „необоснованата атака на Русия срещу Украйна“. // www.actualno.com. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  62. Столтенберг: Това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нападение (ВИДЕО). // trud.bg. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-26. (на български)
  63. Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна. // Свободна Европа. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  64. Welle (www.dw.com), Deutsche. "Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна. // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  65. Израел осъди руското нападение срещу Украйна. // bta.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  66. Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна. // www.europarl.europa.eu. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  67. Западът осъди нахлуването в Украйна. // bnr.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  68. Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) – Войната в Украйна – darik.bg. // darik.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  69. а б Владимир Путин в санкционен списък на ЕС. // bnr.bg. Посетен на 2022-02-26. (на български)
  70. а б в Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят. // dariknews.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  71. Deutsche Welle (www.dw.com). Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите. // DW.COM. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  72. Deutsche Welle (www.dw.com). Досега Русия не е виждала такива санкции. // DW.COM. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  73. а б Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ. // Bgonair. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  74. Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия в Украйна. // Свободна Европа. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  75. ЕП: Не е възможна неутралност между огъня и пожарникаря. // www.dnes.bg. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  76. General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine. // UN News. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  77. UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine. // RadioFreeEurope/RadioLiberty. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  78. CBC/Radio-Canada. Most of the world demands Russia withdraw from Ukraine in UN vote. // https://www.cbc.ca/.+2022-03-02.+Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  79. Deutsche Welle (www.dw.com). UN: Large majority backs condemnation of Russia's invasion of Ukraine. // DW.COM. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  80. Richard Roth. UN General Assembly votes to condemn Russia's invasion of Ukraine. // CNN. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  81. Standing ovation at the UN General Assembly as resolution condemning Russia’s invasion of Ukraine is adopted, 141 – 5.. // The Recount. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  82. Fassihi, Farnaz. The U.N. General Assembly passes a resolution strongly condemning Russia’s invasion.. // The New York Times. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на американски английски)
  83. Crawford, Julia. UN Human Rights Council backs Ukraine Commission of Inquiry. // SWI swissinfo.ch. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04. (на английски)
  84. а б The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says. // Council of Europe Parliamentary Assembly. 2022-03-15. Посетен на 2022-03-16.
  85. Vote on Opinion – Doc. 15477 | Consequences of the Russian Federation's aggression against Ukraine | Assembly's voting results
  86. Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe. // Council of Europe. 2022-03-15. Посетен на 2022-03-16.
  87. The Russian Federation is excluded from the Council of Europe. // Coincil of Europe. 2022-03-16. Посетен на 2022-03-17.
  88. Резултатите от гласуването в страницата в Twitter на новинарския център на ООН| 2022-04-07
  89. United Nations | UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council | 2022-04-07
  90. Smith, David. UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.
  91. ICC participates in joint investigation team supported by Eurojust on alleged core international crimes in Ukraine. // Eurojust. 2022-04-25. Посетен на 2022-04-28.
  92. Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine. // Reuters. 2021-12-17. Посетен на 2022-02-24.
  93. MacKinnon, Mark. Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'. // The Globe and Mail. 2021-12-21. Посетен на 2022-02-24.
  94. Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide'. // AFP. The Moscow Times, 10 December 2021. Посетен на 23 February 2022.
  95. Путин заявил о геноциде на Донбассе. // Rossiyskaya Gazeta. 9 December 2021. Посетен на 23 February 2022. (на руски)
  96. New law stokes Ukraine language tensions. // France 24. 1 April 2021. Посетен на 23 February 2022.
  97. The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers. // The Washington Post, 8 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  98. Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed. // France 24. 13 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  99. US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims. // AFP. France 24, 15 February 2021. Посетен на 23 February 2022.
  100. Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion. // The Telegraph, 19 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  101. Report on the human rights situation in Ukraine. // OHCHR, 15 June 2014. Архивиран от оригинала на 14 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  102. Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine. // OHCHR, 2021. Архивиран от оригинала на 9 December 2021. Посетен на 23 February 2022.
  103. Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine. // OSCE. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  104. Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014. // Council of Europe, 2 April 2014. Архивиран от оригинала на 4 February 2022.
  105. United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood. // Ukrinform. 17 February 2022. Посетен на 22 February 2022. The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.
  106. US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US. // TASS. 18 February 2021.
  107. Ukraine: How big is Russia's military build-up?. // 17 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  108. Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east. // MSN. 17 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  109. In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees. // 20 February 2022. Архивиран от оригинала на 20 February 2022. Посетен на 20 February 2022.
  110. Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears. // NBC News. 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  111. Smith, Alexander. Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness. // MSN News. 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  112. Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows. // BBC News. 19 February 2022. Посетен на 19 February 2022.
  113. 47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas. // Kyiv Independent, 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 17 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  114. How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive. // NV.UA, 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 18 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  115. Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack. // The Moscow Times, 21 February 2022. Посетен на 21 February 2022.
  116. Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news. // Reuters. 21 February 2022. Посетен на 21 February 2022.
  117. Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling. // Al-Arabiyah. 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  118. 'Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'. // The Guardian. 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  119. Four Russian false flags that are comically easy to debunk. // The Telegraph, 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  120. Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine. // Vice Media, 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  121. Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling. // 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  122. Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine. // CNN, 21 February 2022.
  123. Putin sends Russian tanks into Ukraine. // The Times. 22 February 2022.
  124. Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'. // 21 February 2022.
  125. Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass. // 22 February 2022. Посетен на 21 February 2022.
  126. Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns. // 21 February 2022.
  127. Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine. // 22 February 2022.
  128. Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National. // Посетен на 22 February 2022.
  129. Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now. // Reuters. 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  130. Kingsley, Thomas. Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately. // The Independent, 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  131. Litvinova, Dasha. Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates. // AP News, 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  132. News, A. B. C.. Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine. // Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  133. CNN, Amy Woodyatt. Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past. // Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  134. 'It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine. // 2022-02-23. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  135. Flag of the Wonderful Russia of the Future
  136. Litinova, Dasha. Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics. // AP News. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  137. Braithwaite, Sharon. UN „gravely concerned“ about civilian casualties. // CNN. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  138. Anna Chernova, Vasco Cotovio. Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission. // CNN. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  139. 7586 участников протеста задержали с 24 февраля. // Профил на ОВД-Инфо в Twitter. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-03.
  140. Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной. // Троицкий вариант – Наука. 2022-02-24. Посетен на 2022-03-03.
  141. Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ
  142. Jill Dougherty, (CNN Contributor). Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out. // CNN. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-03.
  143. More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia. // Reuters. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  144. Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года. // ОВД-News. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  145. It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know. // CNN. 2022-03-07. Посетен на 2022-03-07.
  146. Brittany Shammas;, Reis Thebault. More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says. // The Washington Post. 2022-03-07. Посетен на 2022-03-07.
  147. В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org. // Zerkalo.io. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-11.
  148. В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“. // Дев Бай Медиа. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-14.
  149. Козлова, Дарья. Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“. // Новая Газета. 2022-03-17. Посетен на 2022-03-18.
  150. Song, Victoria. A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus. // The Verge. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-14.
  151. Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър
  152. Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо
  153. Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г. | страница на ОВД-Инфо във Facebook
  154. Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia. // Al Jazeera. 2022-03-13. Посетен на 2022-03-13.
  155. По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний. // Meduza. 2022-03-23. Посетен на 2022-03-27.
  156. а б Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation. // BBC News. 2022-03-16. Посетен на 2022-03-16.
  157. "Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“. // Deutsche Welle. 2022-03-15. Посетен на 2022-03-16.
  158. КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)
  159. Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей. // Новая газета. 2022-03-25. Посетен на 2022-03-27.
  160. Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest. // NPR. 2022-03-25. Посетен на 2022-03-27.
  161. Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow. // RFE/RL. 2022-04-12. Посетен на RFE/RL.
  162. Troianovski, Anton. Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war. // New York Times. 2022-04-22. Посетен на 2022-04-23.
  163. Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной. // ОВД-Инфо. Посетен на 2022-04-17.
  164. а б Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent. // The Moscow Times. 2022-04-11. Посетен на 2022-04-17.
  165. а б Troianovski, Anton. Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War. // The New York Times. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-17.
  166. Properties inscribed on the World Heritage List | Ukraine. // UNESCO World Heritage Convention. Посетен на 2022-03-19.
  167. Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?. // BBC, 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  168. Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко. // RBK Daily, 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  169. Germany shelves Nord Stream 2 pipeline. // 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  170. EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis. // Reuters. 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  171. What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine. // 23 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  172. Macias, Amanda. U.S. bans Russian aircraft from American airspace. // CNBC. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  173. Thomas Franck, Kevin Breuninger. U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion. // CNBC. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-04.
  174. Cave, Damien. Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times. // The New York Times. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  175. 'We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine. // TheJournal.ie. Посетен на 24 February 2022.
  176. Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine. // HuffPost UK. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  177. Parti, Tarini. Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack. // Wall Street Journal. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  178. France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia. // 2022-02-22. Посетен на 2022-02-24.
  179. France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia. // 2022-02-21. Посетен на 2022-02-24.
  180. Council of Europe to discuss further measures against Russia. // Council of Europe. 2022-03-10. Посетен на 2022-03-14.
  181. Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России. // Совет Европы. 2022-03-10. Посетен на 2022-03-14.
  182. 2022-03-15, RFI. Russia says quitting Council of Europe. // 2022-03-15.
  183. Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights | 22/03/2022
  184. Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4. // 2022-02-23. Посетен на 2022-02-24.
  185. а б Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech. // The Office of the Government of the Republic of Lithuania. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-28.
  186. Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)
  187. Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine. // Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  188. Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine. // European Commission Presscorner. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  189. Stevis-Gridneff, Matina. Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert. // The New York Times. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  190. 2022-02-25. Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност. // Председник Републике Србије. Посетен на 2022-02-27.
  191. „Вучич е против санкции срещу Русия“. // actualno.com, 25 февруари 2022. Посетен на 27 февруари 2022. (на български)
  192. Sekularac, Ivana. Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says. // Reuters. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-27.
  193. Nick Cumming-Bruce, Farnaz Fassihi. U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.. // The New York Times. 2022-02-24. Посетен на 2022-03-02.
  194. Mashal, Mujib. As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray. // The New York Times. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  195. RFE/RL with reporting by AFP and AP. Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation. // Radio Free Europe. Radio Liberty. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  196. Wintour, Patrick. Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia. // The Guardian. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  197. Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.. // Официален сайт на Съвета за електронни медии. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  198. Радио „България“ на БНР. БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио. // Радио България. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  199. UA: Українське радіо в БИНАР. // Посетен на 2022-03-01.
  200. Bradsher, Keith. Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02. // The New York Times. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  201. Ni, Vincent. Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01  China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war. // The Guardian. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  202. Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone. // Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  203. OSCE member killed in shelling of Kharkiv. // CNN. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  204. Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution. // UNESCO. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-03.
  205. Съобщение за медиите. Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists. // UNESCO. 2022-03-17. Посетен на 2022-03-19.
  206. Димитрова, Тоня. Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна. // Програма „Хоризонт“ на БНР. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  207. Gallagher, Delia. "War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine. // CNN. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  208. Put Putin on trial petition page. // Avaaz. 2022-03-16. Посетен на 2022-03-22.
  209. Remarks by Gordon Brown at Chatham House – 4 March 2022
  210. Brown, Gordon. Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine. // The Office of Gordon and Sarah Brown. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-22.
  211. Kathryn Snowdon;, Lauren Turner. War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin. // BBC. 2022-03-19. Посетен на 2022-03-22.
  212. Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin. // The Guardian. 2022-03-19. Посетен на 2022-03-22.
  213. NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on. // Al Jazeera. 2022-03-24. Посетен на 2022-03-26.
  214. Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation | NATO | 2022-03-24
  215. НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария. // Свободна Европа. 2022-03-23. Посетен на 2022-03-26.
  216. Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022. // consilium.europa.eu. 2022-03-24. Посетен на 2022-03-26. (на английски)
  217. Nebehay, Stephanie. Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss. // Reuters. 2022-03-30. Посетен на 2022-03-31.
  218. а б Nebehay, Stephanie. United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes. // Reuters. 2022-03-30. Посетен на 2022-03-31.
  219. International Humanitarian Law Factsheet. // European Commission. Посетен на 2022-03-30.
  220. Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine. // United Nations in Western Europe. 2022-03-31. Посетен на 2022-03-31.
  221. EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings. // France 24. 2022-04-05. Посетен на 2022-04-06.
  222. Parker, Jessica. EU targets Russian coal and ships in new sanctions. // BBC. 2022-04-05. Посетен на 2022-04-06.
  223. Baker, Liz. U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council. // NPR. 2022-04-04. Посетен на 2022-04-06.
  224. Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes. // NPR Morning Edition. 2022-04-04. Посетен на 2022-04-06.
  225. Countries give 2.5m euros for war crimes investigation. // BBC News. 2022-04-12. Посетен на 2022-04-12.
  226. EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes. // Deutsche Welle. 2022-04-11. Посетен на 2022-04-11.
  227. Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions. // Euronews. 2022-04-08. Посетен на 2022-04-18.
  228. Чолакова, Нора. Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител. // Българска телеграфна агенция. 2022-04-18. Посетен на 2022-04-18.
  229. Turp-Balazs, Craig. Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?. // Emerging Europe. 2022-04-18. Посетен на 2022-04-18.
  230. Troop, William. An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying. // NPR. 2022-04-23. Посетен на 2022-04-26.
  231. Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe. // Parliamentary Assembly of the Council of Europe.
  232. Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | Voting results | pace.coe.int
  233. а б Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.. Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information. // OSCE Representative on Freedom of the Media. Посетен на 2022-05-03.
  234. EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine. // Reuters. 2022-05-04. Посетен на 2022-05-04.
  235. Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни. // Alpha Research. Февруари 2022. Посетен на 2022-03-18.
  236. Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна. // Радио „София“. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-18.
  237. Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022). // Trend. 2022-03-16. Посетен на 2022-03-18.
  238. Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите. // estat.bg. 2022-05-10.
  239. Тончев, Боян. Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия. // Дневник. 2022-05-14. Посетен на 2022-05-15.
  240. Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice. // Moscow Exchange. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  241. Moscow Exchange suspends trading on all markets. // Reuters, February 24, 2022.
  242. Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am. // Moscow Exchange. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  243. Mudgill, Amit. Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange. // The Economic Times, 2022-02-24.
  244. Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended. // Agence France-Presse. Barron's, 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  245. Lockett, Hudson. Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014. // The Financial Times, 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  246. Galbraith, Andrew. Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine. // Reuters, 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  247. Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine. // Nikkei Asia, 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  248. Yang, Samuel. ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue. // Australian Broadcasting Corporation, 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  249. McDonald, Joe. Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine. // ABC News. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  250. Troianovski, Anton. The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions. // The New York Times. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  251. Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell. // European Commission Press Corner. 2022-02-27. Посетен на 2022-03-01.
  252. Michael Heath, Garfield Clinton Reynolds. Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention. // Bloomberg. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  253. Trevelyan, Mark. Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing. // Reuters. 2022-03-13. Посетен на 2022-04-18.
  254. IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine. // IMF Press Center. 2022-03-05. Посетен на 2022-03-05.
  255. Стоянов, Николай. Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема. // Капитал. 2022-03-09. Посетен на 2022-03-10.
  256. БНБ | Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото. // Българска народна банка. 2022-03-09. Посетен на 2022-03-10.
  257. Euro foreign exchange reference rates | ECB
  258. ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March
  259. Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня
  260. Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами. // Національний банк України. 2022-04-14. Посетен на 2022-04-15.
  261. Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital. // The Guardian. 2022-04-18. Посетен на 2022-04-18.
  262. Lee, Julian. Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week. // Bloomberg. 2022-04-19. Посетен на 2022-04-20.
  263. Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine. // Meta Newsroom. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-28.
  264. Приняты меры по защите российских СМИ. // Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  265. Troianovski, Anton. Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.. // The New York Times. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  266. Fischer, Sara. Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion. // Axios. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  267. Nathaniel, Gleicher. Head of security policy at Meta Verified Twitter Account. // Twitter. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-26.
  268. Roth, Emma. Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform. // The Verge. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-26.
  269. Twitter Safety. // Twitter Safety. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-26.
  270. Dave, Paresh. Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars. // Reuters. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-28.
  271. Troianovski, Anton. Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.. // The New York Times. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  272. Официален профил в Twitter на ru.wikipedia.org. Публикация в Русская Википедия в Twitter от 1 март 2022. // Twitter. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-02.
  273. Роскомнадзор пригрозил блокировкой „Википедии“ из-за статьи „Вторжение России на Украину (2022)“. // Meduza. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-02.
  274. Съобщение във връзка с привеждането на Уикипедия под административна отговорност в официалния канал на РокомнадZор [sic] от 2022-03-31
  275. Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (роскомнадзор) | Уведомление о нарушении порядка распространении информации идентификатор записи: 501025-HB
  276. Публикация в официалния профил на Русская Википедия в Twitter от 29 март във връзка с уведомлението на Роскомнадзор
  277. Wakabayashi, Dai. Ukraine Rusia War Live Updates. // The New York Times. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  278. Федоров. Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.. // Twitter. 2022-02-25. Посетен на 2022-03-02.
  279. Reuter, Dominick. Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store. // Business Insider. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  280. Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow. // Rappler. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  281. Paresh, Dave. Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow. // Reuters. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  282. Airbnb suspends operations in Russia and Belarus. // BBC News. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  283. Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war. // Reuters Business. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  284. Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России. // Meduza. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  285. Mike Isaac;, Adam Satariano. Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.. // The New York Times. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  286. Cat Zakrzewski, Elizabeth Dwoskin. Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram. // The Washington Post. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  287. Russia fights back in information war with jail warning. // Reuters. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  288. а б Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям. // Коммерсантъ. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  289. Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“. // Официальный интернет-портал правовой информации. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-10.
  290. Mike Isaac;, Adam Satariano. Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.. // The New York Times. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  291. Russia fights back in information war with jail warning. // Reuters. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-04.
  292. Natasha Korecki, Ben Collins. Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin. // NBC News. 2022-03-05. Посетен на 2022-03-05.
  293. RFE/RL's Russian Service. Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites. // Radio Free Europe/Radio Liberty. 2022-03-04. Посетен на 2022-03-06.
  294. Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март
  295. Tidy, Joe. TikTok stops new content being uploaded in Russia. // BBC News. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  296. Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11
  297. Facebook allows posts urging violence against invading Russians. // Al Jazeera. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-11.
  298. Munsif Vengattil;, Elizabeth Culliford. Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin. // Reuters. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-11.
  299. Instagram users in Russia are told service will cease from midnight. // Reuters. 2022-03-13. Посетен на 2022-03-14.
  300. Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users. // Statista. 2022-03-08. Посетен на 2022-03-14.
  301. Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г. | Telegram
  302. Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г. | Telegram
  303. Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г. | Telegram
  304. HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | Consolidated list of financial sanctions targets in the UK [last updated:25/03/2022]
  305. Alec Luhn, Kevin Rawlinson. US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets. // The Guardian. 2014-03-17. Посетен на 2022-03-28.
  306. Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. Епицентър, 4 март 2022 г.
  307. Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. 16 март 2022 г. Гласове.
  308. Remnick, David. The Weakness of the Despot. // The New Yorker. 2022-03-11. Посетен на 2022-03-17.
  309. Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „2022 Russian invasion of Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Русия“         Портал „Русия