Уикипедия:Разговори – Уикипедия

  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2022

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!



Благонадеждност на машинно преведени сайтове[редактиране на кода]

От известно време си мисля да предложа да запишем изрично в У:БИ, че сайтове с машинен превод на български са неблагонадеждни и не могат да се използват като източник. Особено важно е да не се допускат такива за термини които не съществуват в българската специализирана литература. В критериите за бързо изтриване има точка 9. текст на чужд език или необработен машинен превод; и няма никаква логика да се допуска цитирането на източник с такъв превод. Случаен цитат от подобен сайт:  Неуспехът да процъфтява Поради редовните превантивни прегледи, бебетата вече не присъстват в здравеопазващи измерения. Ако обаче има индикации, че детето не процъфтява правилно, медицинска помощ е от съществено значение.   от https://bg.healthandmedicineinfo.com/gedeihst-rung-E4L
. Някой има ли аргументи против? -- Сале (беседа) 09:33, 10 май 2022 (UTC)[отговор]

Symbol support vote.svg Подкрепям. Напълно съм съгласен. Крайно време беше някой да се сети за това. Carbonaro. (беседа) 10:28, 10 май 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg Подкрепям с две ръце. Проблемът е, че дори опитни потребители на интернет, сред които и професионалисти, лесно се подлъгват от факта, че често именно такива сайтове (и не непременно лошо преведени) излизат отгоре в резултатите при търсене. Може би трябва някакво напътствие за идентифициране на подобни сайтове?--Ket (беседа) 11:10, 10 май 2022 (UTC)[отговор]
@Ket, това с напътствието съм го мислил и за съжаление темата е много неприятна. За всеки с поне малко прилична езикова култура по отношение на българския лампичката светва още на първото изречение а често дори и при заглавието както е в примера който дадох. Лошото е че вече страшно много хора не просто не обръщат внимание ами доста от тях дори настояват че нямало значение. Тук в Уикипедия все още удържаме положението с малко хабене на нерви понякога, но почти навсякъде из Интернет е страшно пък и в традиционните медии също. Опитайте се да обясните на кой да е журналист роден след 1995 разликата между „негов“ и „свой“ например. За пълен член да не говорим да не споменавам безбройните чуждици плеснати някъде просто щото такова нещо като да отворят речник си е направо обидно за днешните самозвани преводачи. Сале (беседа) 11:50, 10 май 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. Не се сещам дори за теоретични аргументи против. Според мен по-скоро би трябвало такива сайтове вече да се броят за неблагонадеждни, но не пречи да се упомене изрично. --Поздрави, Петър Петров 18:57, 10 май 2022 (UTC)[отговор]
Петър Петров, за теоретични аргументи и аз не се сещам, но на практика се случва да спорим за машинните преводи. :) Донякъде може би защото У:БИ е писано доста отдавна и е предимно превод от тогавашната английска версия на en:WP:RS а там такъв превод нямат доколкото разбирам. Сале (беседа) 20:30, 10 май 2022 (UTC)[отговор]
Въпрос - Тези преводни източници имат ли връзка с оригиналния текст (който съответно е БИ)? --Rumensz (беседа) 07:12, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Rumensz, надявам се това да е риторичен въпрос. Не съм съгласен с подсказката  който съответно е БИ 
. Отникъде не следва такова нещо. Сале (беседа) 07:51, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Казвате изрично „машинно преведени сайтове“ - Статии на Уикипедия също присъстват в такива. Лошият превод и липсата на посочен източник правят сайта неблагонадежден, но не и оригиналния източник.--Rumensz (беседа) 08:00, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Лошият превод прави сайта неблагонадежден източник. Дотук съм съгласен. Обаче. Първо наличието на подобен машинен превод не означава че оригиналният текст е благонадежден. Второ, в подобни сайтове обикновено няма директно видима връзка към оригиналния текст. Трето, когато става въпрос за дефиниции на термини оригиналният текст не върши никаква работа. Това че подобен сайт е превел буквално даден термин на български не го прави възприет в българската специализирана терминология а Уикипедия не бива да налага подобни новосъздадени термини. Подобен случай имахме съвсем наскоро. Мога да припомня и случаи на буквално преведени думички които нямат никакво подобно приложение в българския напр. кръстник „известен също като спонсор". Ако за подобно нещо допуснем да се цитира автоматично преведен източник ще стане страхотна веселба. Тогава ще е допустим любимият ми превод отпреди доста години свързан с Формула 1 за „многобройните вентилатори на Монтоя около пистата“. Сале (беседа) 08:27, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
С което искам да посоча, че редакторите следва да търсят, оценят и ползват оригиналните източници, а преводните са само помощни в търсенето. Това, че даден редактор е ползвал лош превод, не прави статията или редакторът лоши или вандали априори. Уикипедия е колективен труд и затова има промени и поправки. Неслучайно имаме шаблоните „машинен превод“ и „превод от“. --Rumensz (беседа) 08:52, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Rumensz, хайде да не се отклоняваме от темата! Предложението ми е да уточним че автоматично преведени сайтове не могат да бъдат цитирани като източник тъй като са неблагонадеждни. Някакви възражения към това конкретно изречение? Сале (беседа) 14:35, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Карам Ви да разсъждавате не само към днешния ден, не само към лошите преводи на ИИ днес, а и в бъдещето, когато ИИ ще си пише дори сам статии. Но не е само това - а и въпросите с какво това правило ще помогне? на кого ще помогне? на редактора, пишещ статията или на администратора с гумичката? Едно уж добро правило, че "администраторите могат да трият по преценка" май води до лоши практики. --Rumensz (беседа) 14:49, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Ще помогне с това, че няма да се налагат "термини, които не съществуват в българската специализирана литература". В случая може би трябваше отначало да насочим вниманието към Беседа:LTE, където случаят беше именно езикова локализация на сайт-агрегатор, който изобщо не посочва нито редакторска отговорност, нито първоначалния език на текста. С нарастването на престижа на Уикипедия в обществото нараства и рискът от това да наложим неправилни преводи. Да не говорим, че подобни на този сайтове нарушават авторското право, защото за публикуването на преводен текст се изисква съгласието на автора на изходния текст. Ket (беседа) 15:30, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Rumensz, още веднъж апелирам да не изместваме темата. Дали някой ден ще разрешим на ИИ да пише статии е съвсем отделен въпрос и няма отношение към това простичко изречение за което попитах за възражения към днешна дата а именно:  автоматично преведени сайтове не могат да бъдат цитирани като източник тъй като са неблагонадеждни. 
Сале (беседа) 15:45, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg Подкрепям Добре е да го напишем, за да могат по-неопитнтите редактори да го имат впредвид.--𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧 (беседа) 08:03, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. --Молли (беседа) 14:40, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. И според мен се подразбира, но няма лошо да е изрично споменато. — Luchesar • Б/П 15:58, 11 май 2022 (UTC)[отговор]

Уикисреща[редактиране на кода]

Привет! Каня ви на уикисреща на 22 май, неделя 20 май, петък, от 19:00 в Mr. Pizza, жк. Младост 1, бул. Йерусалим №22, където правихме последната среща преди пандемията. Вече имаме няколко участници: Спири, Mrs Robinson и Pelajanela (е, и аз, де). Ако искате и можете да се включите, пишете, моля ви, за да знам за колко човека да направя резервация (което вероятно ще правя в началото на идната седмица, така че имате около седмица за размишления и наместване на планове).
— Luchesar • Б/П 15:56, 11 май 2022 (UTC)[отговор]

Аз ще гледам да дойдем. Тъкмо си мислех: „Не сме се виждали отдавна и ей го - конфликтите се увеличиха“. усмивка -- Мико (беседа) 16:04, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Брой ме, ако не изникне нещо изключително. --Спас Колев (беседа) 18:19, 11 май 2022 (UTC)[отговор]
Ех да му се не види. Баш на 21 заминавам на почивка ... -- Сале (беседа) 07:06, 12 май 2022 (UTC)[отговор]
И аз така... А̀ дано вече по-често правим срещи. --Randona.bg (беседа) 09:19, 13 май 2022 (UTC)[отговор]
Това щях да напиша и аз по повод думите на Сале. Надявам се с тази среща само да „откриваме сезона“. усмивка
— Luchesar • Б/П 09:32, 14 май 2022 (UTC)[отговор]
Мико, Спас Колев, Станислав Николаев, Randona.bg, Сале, как сте за петък, 20 май, по същото време? Спири, Mrs Robinson и Pelajanela изглежда да са окей.
— Luchesar • Б/П 17:31, 14 май 2022 (UTC)[отговор]
Да, става. --Спас Колев (беседа) 19:03, 14 май 2022 (UTC)[отговор]
+1 --Ket (беседа) 06:26, 15 май 2022 (UTC)[отговор]
Добре. -- Мико (беседа) 08:09, 15 май 2022 (UTC)[отговор]
За мен е екстра. И да не забравяме определението „откриване на сезона“ усмивка --Randona.bg (беседа) 10:03, 15 май 2022 (UTC)[отговор]
Петък ме устройва напълно, потвърждавам присъствието си. Станислав Николаев 13:19, 15 май 2022 (UTC)[отговор]
Аз съм 50-50 за петък, но за в бъдеще бих препоръчал места където може да се спре с колело. -- Сале (беседа) 07:10, 16 май 2022 (UTC)[отговор]
... и да е удобно за стигане с колело за повече хора т.е. нейде в центъра :) На мен тази пицария ми е на около 9 км. -- Сале (беседа) 07:13, 16 май 2022 (UTC)[отговор]
Мястото не е резервирано, мисля - може навсякъде другаде, да обсъдим и други варианти :) Pelajanela (беседа) 07:16, 16 май 2022 (UTC)[отговор]
Вече е. :) Боя се, че което е по-удобно за един, неизбежно ще е по-неудобно за друг (примерно в центъра ще е далеч по-неудобно за тези, които биха дошли с коли). Впрочем, замислям се, че може да е добра идея да правим срещите на място, което да е възможно най-удобно и за хора, които не са от София, а може би дори и за такива, които не живеят в България. Софиянци все ще намерим начин да се придвижим в София.
— Luchesar • Б/П 11:56, 16 май 2022 (UTC)[отговор]
Лъчо, подкрепям с две ръце да се съобразяваме първо с хората които идват отдалеч. За софиянци категорично е по-лесно. Само не съм съгласен за центъра защото той е достъпен с метрото а откакто може да се плаща с безконтактна карта и в метрото и в наземния транспорт е малко по-удобно за гостите на София. Сале (беседа) 12:06, 16 май 2022 (UTC)[отговор]

Аз искам само да вметна, че не съм от София и не живея в София и ако ще се сменя мястото, моля да кажете, защото лично за мен, това е свързано със запазване на стая в хотел, който да е в района на мястото, където ще бъде срещата. --Станислав Николаев 07:59, 16 май 2022 (UTC)[отговор]

Станислав Николаев, мястото и часът са потвърдени, така че може да действаш смело с твоята организация. Свалям ти шапка за ентусиазма! Относно хотела, имай едно наум, че ресторантът е съвсем близо до метростанция Младост 1, така че особено лесно може да се стигне с метро по линии 1 и 4 (а с прекачване, разбира се, и от всяка друга).
Прилагам също последните влакове от метростанцията в различните посоки (взети са от графика, самият ресторант затваря в 23:20):
  • За МС "Летище София" (в тази посока също има хотели): 23:44
  • За МС "Бизнес парк": 23:55
  • За МС "Сливница" (към центъра и после квартал „Люлин“): 00:03
Между другото, понеже депото на влаковете е при МС „Сливница“, източната част на града е „облагодетелствана“ с по-късни влакове (за сравнение, последният влак за центъра от МС „Люлин“ тръгва едва в 23:30). :)
— Luchesar • Б/П 11:56, 16 май 2022 (UTC)[отговор]
Относно пътуването, в градския транспорт (в метрото със сигурност) вече може да се плаща и директно с банкови карти. Системата отчита броя пътувания през деня, и таксува максимално 4 лева, колкото е стойността на една дневна карта за цялата градска транспортна мрежа. Личният ми опит обаче е, че не всички банкови карти работят, така че може да е по-удобно човек просто да си вземе такава дневна карта. Ако по-често идваш към София, имай едно наум, че има и електронни карти, които вече може да се зареждат онлайн (за случая „неперсонализирана“, която при нужда да се зарежда с еднодневна или тридневна карта може да е добър избор).
— Luchesar • Б/П 12:04, 16 май 2022 (UTC)[отговор]
Ако имаш нужда от съдействие, между другото, не се колебай да пишеш!
— Luchesar • Б/П 12:06, 16 май 2022 (UTC)[отговор]

Народни събрания[редактиране на кода]

В случай, че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !гласуването ще продължат най-малко до 23 март 2022.
Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия, #Военни формирования и #Училища.

Останаха народните събрания, за които вече знам, че имаше доста различни мнения. Понеже за училищата се прие арабски цифри с окончание, ще предложа като първи вариант същото и за народните събрания. Основна разлика вероятно е наложената вече традиция в инфокутиите събранията да се изписват с римски цифри. Също въпрос е дали „Народно събрание“, съответно “Велико народно събрание“ да бъдат с главна буква след числителното.

обекти заглавия в текст в инфокутии
народни събрания с арабски цифри и окончание* (41-во Народно събрание, 7-о Велико народно събрание)** с арабски цифри и окончание или точка, с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
  • 7-о Велико народно събрание
  • 36-о Народно събрание
  • 41-во Народно събрание

или

  • 7. Велико народно събрание
  • 36. Народно събрание
  • 41. Народно събрание

или

  • Седмо велико народно събрание
  • Тридесет и шесто народно събрание
  • Четиридесет и първо народно събрание

или

  • VII Велико народно събрание
  • XXXVI Народно събрание
  • XLI Народно събрание
с римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***
*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 12:56, 21 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Съжалявам за грешката с подписа ми, поради която Керберайзер беше архивирал темата още на следващия ден.
— Luchesar • Б/П 16:50, 24 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Аз съм ОК и с трите варианта, но не и с този с точка усмивка (41. народно събрание). Все пак бих предпочела изписване в заглавията на статиите с думи или с римски цифри (във втория случай - начало на статията с думи). В инфокутиите - както досега с римски.

По въпроса дали с главна или малка буква - не виждам основание за дискусия, тъй като това е регламентирано; все едно да се чудим дали да спазваме правилата. Обяснението - в Официалния правописен речник (2012), т. 39.1 (на с. 41). Понеже той не е онлайн, ето тук обяснение от сайта на Езикови справки - БАН [1] (отговорите на втория и шестия въпрос). --Randona.bg (беседа) 07:57, 2 март 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря ти! Да, имах смътен спомен, че правилата са такива, и затова така и ги разписах в таблицата, но не бях търсил конкретен източник. :)
— Luchesar • Б/П 13:41, 2 март 2022 (UTC)[отговор]

Както и при училищата, и тук единственият неподходящ вариант ми се струва този с точки. Останалите са окей, но може би най-лицеприятно изглежда вариантът с римски цифри.--Rebelheartous (беседа) 17:05, 2 март 2022 (UTC)[отговор]


Въпреки че вниманието разбираемо е насочено към други теми, ето променен вариант, съобразен с коментарите дотук.

Обекти Заглавия В текст В инфокутии
Народни събрания С римски цифри,* а началното изречение с думи:
XXXVI народно събрание
Тридесет и шестото народно събрание е първото Обикновено народно събрание на България (...)
VII велико народно събрание
Седмото велико народно събрание е Велико народно събрание на Република България (...)
С арабски цифри и окончание,** с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
  • 7-о велико народно събрание
  • 36-о народно събрание
  • 41-во народно събрание

или

  • Седмо велико народно събрание
  • Тридесет и шесто народно събрание
  • Четиридесет и първо народно събрание

или

  • VII велико народно събрание
  • XXXVI народно събрание
  • XLI народно събрание
С римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***
*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 09:22, 9 март 2022 (UTC)[отговор]

Съгласна съм с тези варианти, само да вметна, че скоро попаднах на III Обикновено народно събрание и 3 Народно събрание , но двете са различни. С евентуалното стилово уеднаквяване има опасност да се объркат, та предлагам да сложим в скоби съответната начална година, съответно 1882 и 1957. Колебая се дали няма да трябва и пояснителна страница Ket (беседа) 20:26, 21 март 2022 (UTC)[отговор]
И аз съм съгласна. Бележката на Ket е изключително уместна. Трябва да ги разграничим, и според мен най-добре чрез годините. При тоталитаризма май не са били „обикновени“, като гледам, ха-ха. Коригирах главните букви в предложението. --Randona.bg (беседа) 10:27, 1 април 2022 (UTC)[отговор]
@ symbol.svgМолли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, пингвам ви, защото сте изразявали отношение по предишни подобни гласувания. Ако имате мнение в случая, не се колебайте да го споделите (ако е критично, моля ви, дайте идея как конкретно да се подобри). Важно е да постигнем възможно най-широк консенсус (мълчаливо съгласие разбира се също е окей).
— Luchesar • Б/П 14:48, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Таблицата е много изчерпателна и съм напълно съгласен с нея. Относно комунистическото летоброене на НС, в източниците е с арабски цифри без нищо и трябва да си остане така "3 Народно събрание (или XXIX ОНС)". Xunonotyk (беседа) 15:31, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg Подкрепям. Carbonaro. (беседа) 16:32, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Съгласен. Само пипнах началата на колони и редове – да са с главните букви.--Zhoxy (беседа) 17:27, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Аз пък възразявам на предложението комунистическите НС да останат така (с арабски без нищо). Смятам за недопустимо да насаждаме неграмотност, независимо как е писано тогава (не знам дали и тогава е било неграмотно или правилата са се променили, но все едно). И сега в сайта на Народното събрание има много грешни изписвания, и училищата масово изписват грешно названията си, но това не е аргумент да пишем и ние грешно. Освен това е абсолютно нелогично и объркващо при търсене (наличието на два начина, единият неправилен). --Randona.bg (беседа) 17:39, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Да ги пишем просто в общата последователност и по общото правило? Името на статията за 3 Народно събрание може да е XXIX народно събрание.
— Luchesar • Б/П 22:17, 3 април 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За.--Akeckarov (беседа) 06:05, 4 април 2022 (UTC)[отговор]
Принципно Symbol support vote.svg За. Symbol comment vote.svg Коментар: Освен освен „велико“ и „народно“ е добре да се добави и „обикновено народно“ (Кет) – така няма да се налага да си измисляме номерация. Наименованията на статиите са неудобни за търсене (едва ли някой би търсил в Уикипедия с римски цифри), но това едва ли е голям проблем, тъй като до тях може да се достигне от Народно събрание. По отношение на употребата „В текст“ алтернативите за „един от тези варианти“ може да са „7-о народно събрание“ или „VII народно събрание“, а вариантът, който може да се среща (в началото и периодично през определен обемен интервал) и в двете алтернативи да е „Седмо народно събрание“ със следните аргументи: СНС е просто пълният начин на изписване, докато другите два са съкратени. Не е добра идея, ако в дадена статия се използва пълният вариант, той да се използва в цялата статия, тъй като излишно се раздува текста и става малко по-нечетим – представете си изречение в което има: „Четиридесет и шестото, четиридесет и седмото, и четиридесет и осмото народни събрания са..., при четиридест и деветото народно събрание ... но при тридесет и осмото ...“ и след това отново споменаванията им в пълен вид. Това разбира се са само коментари. --Стан (беседа) 07:51, 4 април 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За--Rebelheartous (беседа) 09:25, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Както Ket правилно беше отбелязала, и по този въпрос практически има консенсус. Оставям още няколко дни за дообсъждане и доошлайфане, ако има нужда, тъй като поне аз не бях имал възможност да прегледам внимателно последните коментари.
— Luchesar • Б/П 09:43, 14 май 2022 (UTC)[отговор]

Прозвища в биографични статии[редактиране на кода]

В случай, че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !гласуването ще продължат най-малко до 21 май 2022.
Тази тема е продължение на Уикипедия:Разговори/Архив/2022/април#Костадин Костадинов.
 Само да добавя, че преди време имаше подобна дискусия в контекста на футболните отбори. (...)  от Nk
Добро напомняне, наистина! Дали няма да е разумно да възприемем някаква принципна политика по този въпрос, та да не се налага при всеки отделен случай да има спорове? Погледнах какво е написано в en:Wikipedia:Manual of Style/Biography#Pseudonyms, stage names, nicknames, hypocorisms, and common names, и ми се струва доста смислено:

Nicknames and other aliases included must be frequently used by reliable sources in reference to the subject. For example, a sports journalist's one-off reference to a player as "the Atlanta panther" in purple prose does not constitute a nickname, and treating it as one is original research. Highlighting uncommon or disputed appellations in the lead section gives them undue weight, and may also be a more general neutrality problem if the phrase is laudatory or critical. Example: "Tricky Dick" does not appear in the lead of Richard Nixon; this label by his political opponents is covered, with context, in the article body. Nicknames that are sourceable but not generally known to the public (e.g., a childhood nickname, a hypocorism only used in private life, or a term of spousal endearment revealed in an in-depth biographical book) are not encyclopedic.

Това всъщност е почти същото, което аз си представях:
  • За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани в благонадеждни източници за споменаване на обекта (т.е. не просто съществуването им да е споменато, а лицето да бъде наричано с тях).
  • Подчертаването на редки или оспорвани прозвища в заглавния раздел им придава неоправдана тежест...
  • ... а когато са хвалебствени или критични, може да създаде проблем и с неутралността (примерът е с прозвище на Никсън, дадено му от неговите политически опоненти: то е споменато в статията „в контекст“, но не и в увода)
  • Прозвища, за които може да се представи източник, но не са известни на широката публика, не са енциклопедични.
Не успях да намеря (при не твърде методичен преглед) конкретни указания, свързани с en:WP:BLP (БЖХ). Никсън не е сред живите от почти три десетилетия, така че, ако се върнем конкретно към Костадинов, не може да служи като напътствие (макар да е практически сигурно, че ако Костадинов все още е енциклопедично значим, когато някой ден влезе в същата категория, то споменаването на прякора му, „в необходимия контекст в статията, но не и в увода“, ще бъде оправдано).
Може би можем да използваме горните точки, като към тях добавим и следното:
  • Прозвища за живи личности, които може да се възприемат като обидни, следва въобще да не бъдат споменавани, освен ако е добре известно (и може да се потвърди с източници), че обектът на статията не възразява да бъде наричан с тях.
Ако идеята се харесва принципно, може да го оформим окончателно, да го !гласуваме като решение и да го добавим към У:СТИЛ и У:БЖХ.
— Luchesar • Б/П 11:51, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Добра идея --Ket (беседа) 12:09, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Аз съм твърдо за точката за обидните, но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура. Във всички случаи дори когато има много източници според мен прякори не бива да се поставят още в увода на статията както е да речем при Христофор Събев. -- Сале (беседа) 12:30, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Аз също като Сале. И не нема да е цензура, защото кои са благонадеждните източници в такива случаи - държавните медии, историческите книги. В момента, в който Университетското издателство издаде текст, в който прякорът се споменава - да. А това нема да стане приживе никога. Всички останали медии - включително цитираните Дневник, Капитал си имат свои дневни редове, свои политико-икономически войни, в които обидите са приемлив за тях инструмент. -- Мико (беседа) 13:28, 2 април 2022 (UTC)[отговор]

────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────  но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура 
Да, точно затова си мисля, че е добре да имаме правило, което да е добре аргументирано. Може би да формулираме всичко така, включително и със забележките на Мико:

  • За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
  • Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
  • В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
  • Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
  • В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
  • Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

— Luchesar • Б/П 14:31, 2 април 2022 (UTC)[отговор]

+ 1. -- Мико (беседа) 14:46, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
+1 --Стан (беседа) 09:44, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
 Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници 
Значи те ако са трайно наложени, ще са устояли проверката на времето и вече няма да са обидни. Това може да се отредактира, с останалото съм напълно съгласен.--Rebelheartous (беседа) 10:02, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
В това има логика, наистина. Може да го променим на „обидно или хвалебствено звучащи“.
— Luchesar • Б/П 09:48, 14 май 2022 (UTC)[отговор]

Опция Преглед на кода[редактиране на кода]

На защитени страници на мястото на бутона за редактиране бутонът за преглеждане на кода има проблем. Сега ми излезе на английски език. Надявам се, че този бъг ще бъде оправен скоро време. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.85.59.46 (беседа) 21:13, 14 май 2022 (UTC)[отговор]

Таксокутия - научни имена[редактиране на кода]

Преместено на Модул беседа:Taxobox#Таксокутия - научни имена. --Спас Колев (беседа) 08:27, 15 май 2022 (UTC)[отговор]